Интервю на Иванка Динева – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, за Clinica.bg

 – Г-жо Динева, след Европейския ден на донорството каква е равносметката за България. Остава ли тази дейност само в сферата на пиара?

– Категорично не можем да говорим за пиар, когато се касае за човешки съдби – както на семействата, загубили свой близък, така и на хората, които очакват своята трансплантация. Донорството е високо хуманна и безкористна дейност. Кауза, която трябва да бъде обща. Моя, ваша, на всички нас.

Използвам момента, за да изкажа съболезнования на близките на донорите и да им благодаря, защото в личен план аз изпитвам изключително голямо възхищение и се прекланям пред тежкото и същевременно благородно решение, което те взимат.

Благодаря и на лекарските екипи, на служителите в Агенцията и на министъра на здравеопазването за съдействието и съпричастността, които най-силно усетих в първите дни от назначаването ми.

От както заемам този пост имаме 4 донорски ситуации, които дадоха възможност на 11 човека да получат шанс за живот. В края на миналата седмица отбелязахме Европейския ден на донорството и трансплантацията. Целта ни е да повишим обществената осведоменост. Дълбоко вярвам, че колкото повече хора се запознаят с темата и разговарят с близките си за донорството, толкова по-голям ще е броят на реализираните донорски ситуации и спасените човешки животи.

Една от големите цели, които си поставям е да върнем доверието на пациента. Смятам, че колкото повече хората имат достъп до държавната администрация, толкова повече ще се подсигури усещането за съпричастност и подкрепа. В мое лице всеки, който има нужда, е добре дошъл!

Отделно от инициативите, които ще реализираме през октомври и ноември, с колегите от ИАМН осъществяваме редица мерки и подготвителни дейности за разширяване на обхвата на донорството и трансплантациите. Обучават се специалисти в лечебни заведения – трансплантационни центрове в Република Румъния, Кралство Испания и Република Турция. Целта на тези обучения е да се възобновят бъбречните трансплантации при деца в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, както и да се започне да се извършват бъбречни трансплантации на възрастни и в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, ВМА и УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. 

През 2022 г. на обучение са изпратени 20 български лекари в Румъния и 9 лекари в Турция. През 2023 г. в Румъния са се обучили още 10 лекари, в Турция – 11, в Испания – 6, в Нидерландия – 1 лекар. Обученията са както за трансплантолози, така и за координатори по донорство.

– Около 2 трупни донора на брой население добро постижение ли е?

– Към момента, трупните донори са 17, което изчислено на база 1 мил. население е 2,62. Погледнато спрямо данните от останалите европейски държави, България е на едно от последните места, но именно затова е приета Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията, която се опитваме да надградим.

В 27 европейски страни (445.2 милиона население) по последни данни има 8671 донори, това прави 16.5 донора на милион население. Спрямо средноевропейските резултати в България би следвало да има около 80-90 донора годишно. От десетилетия се отчита тенденция средно годишно да се реализират между 14 и 18 донорски ситуации.

Повече от ясно е, че сме далеч от голямата цел и пътят към нея със сигурност е дълъг, но ви уверявам, че съм мотивирана да го извървя, а първата стъпка, както вече споменах е доверието. Липсата на доверие към системата, неминуемо води до нисък процент на трансплантирани. Това важи както за даряването на органи на близък, изпаднал в мозъчна смърт, така и за трансплантациите от жив донор. Хората предпочитат да правят такива трансплантации в чужбина със собствени или дарителски средства, но доста често в периода на следтрансплантационното им проследяване се наблюдават усложнения, които те лекуват у нас. Моята лична кауза е да допринесем за повишаване на доверието в системата на здравеопазването и повече пациенти да избират да се трансплантират в родината си.

– Тази година към донорските бази се присъедини и Пирогов, но пак се броят на пръстите на едната ръка – защо?

– Трябва да се работи активно с координаторите по донорство – да се обучават постоянно и да бъдат мотивирани и посветени на тази дейност. Едно от предизвикателствата пред институцията е именно стимулиране на координаторите и разширяване на мрежата от лечебни заведения, които подават информация за потенциални донорски ситуации. Към момента донорските бази са 31.

– Има ли място за дейността по донорството в изискванията към КП по неврология за финансиране от НЗОК или пък в Методиката за болниците към МЗ?

– Дейностите по донорство и трансплантации се финансират от държавния бюджет чрез МЗ. Ако НЗОК бъде финансиращ орган, то тогава съгласно националното законодателство достъп до трансплантации ще имат само здравноосигурените пациенти, което не е добре. Именно заради това донорството и трансплантациите са държавен приоритет и е създадена Националната програма, по която да се финансира целево дейността на координаторите по донорство, което средно годишно възлиза на 400 000 лева.

На следващо място ИАМН одобрява всеки разход извършен по дейностите необходими за реализиране на донорска ситуация, както и медицинските дейности по трансплантация и ги предлага на Министерството на здравеопазването за заплащане. Средно годишно тези дейности са в размер на 15 млн. лева.

– Все още правим сърдечни, бъбречни и чернодробни трансплантации за възрастни, но докога ще можем при този брой?

– Навсякъде по света броят на чакащите значително надвишава броя на предлаганите органи за трансплантация. Отново ще повторя, че даряването на органи не е тема, която може да бъде поставяна в рамки или да бъде обект на предположения. Държавата и институциите трябва да поработят върху доверието на пациента и да се ангажират повече лечебни заведения в процеса по координиране. Трябва да има подкрепа за близките на донорите и да се наблегне на информационните кампании.

Към момента чакащите за чернодробна трансплантация са 21 потенциални реципиенти, като за тази година са извършени 10 чернодробни трансплантации, което считам, че към настоящия момент е успех на национално ниво.

– Каква е преживяемостта на пациентите, сравнена с европейската?

– В България петгодишната преживяемост след трансплантация е малко над 60% от общия брой на трансплантираните, а за Европа е около 70%.

– А ще останем ли без детски костномозъчни трансплантации, само ИСУЛ ли е центърът за тях и може ли да бъде спасен?

– Да, към момента единствената детската онкохематология се намира в ИСУЛ. Този център е изключително важен и съм сигурна, че Министерството на здравеопазването ще направи необходимото, за да може дейността му да бъде запазена. До колкото знам вече е изготвен предварителен план как да се случи това, но не мога да кажа повече.

– Може ли да има високотехнологична медицина в неуредена здравна система като нашата?

– В България през последните години се направи много за повишаване нивото на предлаганите медицински услуги. Разполагаме с много качествени и сърцати лекари, които неспирно повишават квалификацията си. В много лечебни заведения има и високотехнологична медицинска апаратура, която предостави възможност на пациента да получи качествена и достъпна медицинска помощ в родината си.

– Доколко кадровият дефицит влияе на донорството и трансплантациите?

– Както вече казах, целта ни е да използваме максимума на наличния кадрови потенциал – да бъде обучен и мотивиран. Ние разполагаме с много отдадени координатори, с перфектно обучени и опитни трансплантационни екипи, нужни са ни единствено още повече посланици на каузата на донорството. А тук ценен „кадър” е всеки човек, всеки гражданин.

– А безкрайното роене на болници?

– Този въпрос не е относим към дейностите по донорство и трансплантация. За нас към момента е важно да разширим кръга на лечебните заведения ангажирани с това.

– Очакваме да имаме нова агенция по трансплантациите, кои са най-спешните задачи пред нея?

– Отделянето на донорството и трансплантациите в самостоятелна агенция е един от приоритетите на правителството и министърът на здравеопазването се е ангажирал активно с това. От наша страна към момента най-важните задачи са насочени към това да продължим да работим законосъобразно, достъпно и отговорно, както и да обърнем нужното внимание на всеки, който има нужда от нас.