Често задавани въпроси

Прилагане на разпоредбите на чл. 18а от Закона за лечебните заведения

Законът за лечебните заведения предвижда възможността като лечебни заведения за извънболнична помощ да бъдат създавани амбулатории за здравни грижи, които могат да бъдат: индивидуална практика за здравни грижи и групова практика за здравни грижи (чл. 8, ал. 1, т. 5).

Съгласно чл. 18а от Закона за лечебните заведения, индивидуална и групова практика за здравни грижи се организира и осъществява от лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори, които имат минимум три години стаж в съответната професионална област, и които се регистрират по реда на чл. 40.

Разпоредбата на § 2в от преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравето предвижда определени условия, при които фелдшерите се ползват с правата на лекарски асистенти за упражняване на професията, а именно:

• фелдшерите, които имат права по § 32, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (ДВ, бр. 41 от 2007 г.), се ползват с правата на лекарски асистенти с образователно-квалификационна степен “бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква “б” от Закона за висшето образование за упражняване на професията, при условие че са упражнявали медицинска професия не по-малко от две години през последните 10 години;
• фелдшерите, които имат права по § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, се ползват с правата на лекарски асистенти с образователно-квалификационна степен “бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква “б” от Закона за висшето образование за упражняване на професията, при условие че са упражнявали медицинска професия не по-малко от три години през последните 10 години.

С оглед на посочените разпоредби фелдшерите, които отговарят на условията на § 2в от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето се ползват с правата на лекарски асистенти и могат да регистрират по реда на чл. 40 от Закона за лечебните заведения лечебно заведение – индивидуална или групова практика за здравни грижи.

Прилагане на разпоредбите на Закона за лечебните заведения

Лечебните заведения за извънболнична помощ, извън тези по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква “а”, т. 2, буква “а” и т. 5, буква “а” от Закона за лечебните заведения, се учредяват като търговски дружества или кооперации, както и като дружества по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, след което се регистрират по реда на чл. 40 от ЗЛЗ. Всяко учредено по този ред юридическо лице (търговско дружество или кооперация) може да се регистрира само като едно лечебно заведение от съответния вид, за което изпълнителният директор на ИАМН издава удостоверение за регистрация.

Всяко лечебно заведение се индивидуализира, като се вписва в регистъра на лечебните заведения с единен регистрационен номер, който се образува в съответствие с предвиденото в § 1, т. 1 от ДР на Закона за лечебните заведения. В регистъра се вписват също данните, индивидуализиращи лечебното заведение като юридическо лице – име и единен идентификационен код.

В случай, че лечебното заведение ще осъществява дейност на повече от един адрес, съответните адреси се вписват в удостоверението му за регистрация. Промяната на адреса на дейност на лечебното заведение, включително разкриването на нов адрес на дейност се вписва в удостоверението за регистрация на лечебното заведение, по реда на чл. 40, във връзка с чл. 43 от Закона за лечебните заведения, а не се издава удостоверение за регистрация за ново лечебно заведение.

Прилагане на разпоредбите на чл. 18а от Закона за лечебните заведения

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) амбулаториите за здравни грижи, които може да са индивидуална или групова практика, са лечебни заведения за извънболнична помощ. Разпоредбите на чл. 18а, ал. 1 и 2 от ЗЛЗ предвиждат, че индивидуална практика за здравни грижи се организира и осъществява от лекарски асистент, медицинска сестра, акушерка или рехабилитатор, които имат минимум три години стаж в съответната професионална област, и които се регистрират по реда на чл. 40, а групова практика за здравни грижи се осъществява от търговско дружество или кооперация, учредени от лекарски асистенти и/или медицински сестри, и/или акушерки, и/или рехабилитатори, които имат минимум три години стаж в съответната професионална област, и които се регистрират по реда на чл. 40.

От посочената нормативна уредба, следва изводът, че амбулатория за индивидуална или групова практика за здравни грижи може да се регистрира от лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори, като лекарите не попадат в кръга на оправомощените за това лица.

Прилагане на разпоредбите на чл. 18а от Закона за лечебните заведения

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) амбулаториите за здравни грижи, които може да са индивидуална или групова практика, са лечебни заведения за извънболнична помощ. Разпоредбите на чл. 18а, ал. 1 и 2 от ЗЛЗ предвиждат, че индивидуална практика за здравни грижи се организира и осъществява от лекарски асистент, медицинска сестра, акушерка или рехабилитатор, които имат минимум три години стаж в съответната професионална област, и които се регистрират по реда на чл. 40 от същия закон, а групова практика за здравни грижи се осъществява от търговско дружество или кооперация, учредени от лекарски асистенти и/или медицински сестри, и/или акушерки, и/или рехабилитатори, които имат минимум три години стаж в съответната професионална област, и които се регистрират по реда на чл. 40 от ЗЛЗ.

Следва да се обърне внимание, че професията „рехабилитатор“ е регулирана медицинска професия, която се придобива по реда на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите от професионално направление „Здравни грижи“ за образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър по …“. Предвид разпоредбата на § 3 от Преходните и заключителни на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите (Обн. ДВ. бр.46 от 3 юни 2005г.) рехабилитаторите, придобили квалификация за упражняване на професията си преди влизането в сила на закона, удостоверена с диплома за средно образование или други валидни документи за квалификацията „рехабилитатор“, се ползват с правата по чл. 6, ал. 1 от същия закон за упражняване на професията „рехабилитатор“, а именно с правата на рехабилитаторите с висше образование на образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър по …“.

Важно е да се подчертае, че за упражняването на регулирана професия се изисква притежаването на специфична професионална квалификация, удостоверена с документи за образование и правоспособност. Професията „рехабилитатор” може да бъде упражнявана само от лица, притежаващи диплома за завършено образование по специалност „Рехабилитатор“ и придобита професионална квалификация „рехабилитатор”. Съответно на длъжност „рехабилитатор” могат да бъдат назначавани само лица, притежаващи диплома за придобита професионална квалификация „рехабилитатор” и не могат да бъдат назначавани лица с друга професионална квалификация (напр. „кинезитерапевт”, „медицински рехабилитатор, ерготерапевт” и т.н.).

Предвид изложеното, амбулатория за индивидуална или групова практика за здравни грижи може да се регистрира от лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори, като кинезитерапевтите; медицинските рехабилитатори, ерготерапевти; магистрите по „Медицинска рехабилитация и балнеология“ или по „Рехабилитация, морелечение, уелнес и СПА“ (които не притежават и дипломa за рехабилитатор) не попадат в кръга на оправомощените за това лица.