Предвиждаме публични регистри за контрола – д-р Атанас Атанасов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, пред Clinica.bg
– Д-р Атанасов, какви са впечатленията Ви от досегашната работа на ИАМН, какво заварихте?
– Действително след встъпването ми в длъжност, с екипа ми искахме да си изясним къде сме, сега тече един преглед на текущите проверки, висящи сигнали и забавени казуси. Освен това правим анализ на капацитета от гледна точка на наличен персонал, експертиза, натоварване. Искаме да идентифицираме болници, за които има много жалби, системни проблеми, рискови зони. Идеята ни е да приоритизираме контрола и създадем списък с лечебни заведения за засилен контрол, в него ще влизат и случаите с висок обществен интерес. Това, което към настоящия момент мога да кажа за дефицитите в дейността на агенцията е свързано най-вече с ниската степен на доверие. Налице е обществено мнение, че агенцията е неефективна, не генерира достатъчни резултати и това е може би най-сериозният проблем. Друг проблем е липсата на достатъчен институционален капацитет, това е свързано с недостига на експерти, особено по сложни казуси, както и с натоварването им. Установихме, че жалбите за миналата година са нараснали много. 1558 проверки са назначени през 2025 г., като увеличението спрямо 2024 г. е с 38%
– С какво си обяснявате ръста им и за какви случаи са те най-често?
– Това, което става ясно от нашите регистри, които не са напълно дигитализирани е, че за 2025 г. най-много са проверките в лечебни заведения за болнична помощ. 256 от сигналите са ни препратени от МЗ, 115 от проверките са след самосезиране по случаи в медийното пространство, 32 проверки са по писма от други институции, а 1343 са проверки по жалби. Те основно са свързани с качеството на медицинската помощ, затруднен достъп до лечение, най-вече в приемните спешни отделения в болниците и с нарушени икономически права, тук влизат случаи, които касаят доплащане извън разрешените в наредбата. Като лечебни заведения, най-много проверки са извършвани в Пирогов – 50, ЦСМП-София град – 45, „Св. Анна“ в София – 31, „Александровска“ – 21, ВМА – 19, ИСУЛ – 18, „Софиямед“, – 17, „Токуда“ – 14, „Св. Марина“ във Варна – 10. „Св. Георги“ в Пловдив – 10, „Майчин дом“ – 10, „Канев“ в Русе – 8, и т.н. Тук е много важно да уточним, че срещу тези лечебни заведения не винаги има най- много жалби. В повечето случаи при жалба се проследява пътя на пациента и се оказва, че след усложнения в друго лечебно заведение, пациентите се пращат в големите университетски болници, които после попадат в обхвата на проверката.
– Споменахте, че е имало забавени сигнали и означава ли това, че има толеранс към определени лечебни заведения?
– Според мен не става дума за толеранс, а за обективни обстоятелства, свързани най-вече с недостатъчния капацитет на агенцията. Много често в хода на проверките се налага да се изискват становища от външни консултанти, а това води до проточване във времето на контролното производство.
– Какви са резултатите като цяло от проверките, има ли нарушения?
– В момента извличаме и тази информация, но като относителен дял – около една четвърт от сигналите завършват с наказателни производства.
– Споменахте, че доверието в ИАМН не е достатъчно голямо, основните обвинения бяха в липсата на прозрачност, смятате ли да продължите в отварянето на агенцията, което вече предприемате?
– Това е един от приоритетите на агенцията, смятам, че е от изключителна важност да гарантирам публичност на проверките съобразно Закона за защита на личните данни. Това е и един от начините за преодоляване на административните пропуски и забавяния. Този проблем може да се промени и с оптимизиране на вътрешната организация на контролната дейност, затова променяме малко методиката за проверките.
– Споменахте, че предвиждате да се направи и публичен регистър с жалбите към лечебните заведения, кога ще е готов той?
– Няма да е далече във времето, но тепърва ни предстоят разговори с „Информационно обслужване“ и нашите информатици, защото идеята ни е да направим не само регистър на жалбите, но да прецизираме данните от всички регистри в ИАМН, така че те да бъдат в комуникация един с друг. Това ще оптимизира и връзките ни с другите институции.
– Означава ли това, че заявленията за комплексните оценки и резултатите от тях ще станат публични?
– Има законови ограничения за част от информацията, но всичко, което не попада под такива ограничения, ще бъде публикувано, както в момента са публикувани данните за донорските ситуации и трансплантации. По този начин може да се качва информация за постъпилите заявления на комплексни оценки и крайния резултат.
– Миналата година броят на заявленията за комплексни оценки и новите легла в тях е голям, доколко адекватно са извършени тези оценки, тъй като всички знаем колко голям е проблемът с болничното разрастване?
– Това действително е голям проблем и е свързан с необходимостта от актуализиране на някои законови документи и наредби, имам предвид най-вече НЗК, тъй като сега действащата е от 2018 г. Това страшно много усложнява крайното изготвяне на комплексни оценки. В тази карта са заложени потребностите на населението от съответния вид здравна помощ и на тази база се прави оценка на настоящите нужди. Този процес е доста сложен, в хода му се изисква информация от други институции като НЗОК, НЦОЗА, това допълнително забавя целия процес. При всички случаи ще бъдат идентифицирани причините и ще се опитаме да ускорим процеса по издаването на оценките. А качеството на самата оценка зависи от нормативни актове, които трябва да се актуализират.
– В тази връзка ще направите ли предложения за промени към МЗ?
– Първо трябва да изясним какви точно промени са нужни, защото съществува един проблем не просто с броя на лечебните заведения за болнична помощ, а с неравномерното им разпределение в страната. И тук има един сложен анализ за потребностите от болнична помощ, при който трябва да се вземат предвид и тези бариери пред достъпа – дали хората могат да пътуват, дали няма нужда от създаване на центрове със спешни центрове и транспорт. Като изясним какво точно трябва да се случи, можем да направим предложение за нормативни изменения.
– Това е и една от функциите на агенцията – да предлага здравни политики. Като говорим за структури, как може да се даде положително становище за ново лечебно заведение, като няма кадри за съществуващите?
– Оценката се прави на база подадените документи от заявителите, те би следвало да са осигурили необходимите кадри и когато това е така и има представени документи, няма как да се даде негативна оценка. Но въпросът е, че тези кадри са взети от друго място и това изисква стратегическо отношение. Проблемът е, че сега се гледат само лекарите, а не се държи сметка за професионалистите по здравни грижи и това трябва да се промени. Трябва да има задължителни параметри и за медицински сестри, акушерки, лаборанти, лекарски асистенти и т.н.
Leave a reply