Ръководства

COVID-19: КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ТРАНСПЛАНТИРАНИТЕ ПАЦИЕНТИ И ЧАКАЩИТЕ ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ

Новият коронавирус, наричан още COVID-19, е вирус, който се разпространява по целия свят. Първоначално е идентифициран в Китай с последващо разпространение в множество страни, включително България. Въз основа на променящата се епидемиология на COVID-19 се очаква да има трансплантирани пациенти, които да заболеят от COVID-19 през следващите седмици. Липсва яснота доколко реципиенти на органи или пациенти, получаващи имуносупресивна терапия, ще заболеят от COVID-19. Освен това се знае малко за влиянието на имуносупресията, раковата химиотерапия или трансплантация върху предаването или тежестта, с която ще протече евентуално заразата. Предполага се, че пациентите, получаващи такива лечения, биха били изложени на по-висок риск от развитие на тежко заболяване. Тази информация е разработена с цел да отговори на някои от често срещаните въпроси, които може да се породят относно COVID-19. Съдържат се и препоръки, които е добре да се следват за предпазване от заразяване с COVID-19. Ако за някои хора правилата, наложени поради пандемията от COVID-19 са тежки за изпълнение, то за всички трансплантиран или получаващи имуносупресивни терапии пациенти те са ежедневие.

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

1.КАКВО Е COVID-19?

• COVID-19 е остро респираторно заболяване, причинено от нов вариант на коронавирус.
• Коронавирусите са често срещани вируси, които могат да заразят хора и животни. (зоонози)
• При хората коронавирусите обикновено причиняват инфекции на горните дихателни пътища като обикновената настинка.
• Новите коронавируси са коронавируси от животни, които развиват способността да заразяват хората.
• SARS и MERS са други примери за заболявания, причинени от нови коронавируси.

2. КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ НА COVID-19?

Над 80% от клиничните проявления изглеждат леки, като сравнително  при малка част симптоматиката се проявява тежко и се налага хоспитализация. Пациентите, които развият тежко заболяване, могат да имат бавно прогресиращ процес, като симптомите продължават седем или повече дни, преди да прогресират до степен, в която се изисква хоспитализация.

Клиничните презентации са разнообразни и варират от асимптоматични до тежки и могат да включват:

• Температура – 83-98%
• Кашлица – 46-82%
• Умора или болки в мускулите – 11-44%
• Задух – 31%

Други: главоболие, болки в гърлото, коремна болка, диария.

3. КОЛКО ЧЕСТО COVID-19 ПРИЧИНЯВА ТЕЖКО ЗАБОЛЯВАНЕ?

Въз основа на анализ на над 40 000 китайски пациенти с потвърден COVID-19, инфекцията причинява леки симптоми в 81% от случаите и причинява тежко заболяване, включително респираторна или мултиорганна недостатъчност в 5% от случаите. Приблизително 2% от пациентите  почиват, а рискът от смърт е по-голям при пациенти на възраст над 70 години и с вече съществуващи  хронични заболявания. Както е отбелязано във въвеждането, малко се знае за влиянието на имуносупресията, раковата химиотерапия или трансплантация върху предаването или тежестта на COVID-19. Предполага се, че пациенти преминали трансплантация и тези, които получават имуносупресивна терапия, включително лечение на рак, биха били изложени на по-висок риск от развитие на тежко заболяване.

4. КАК СЕ ПРОЯВЕВА COVID-19 В СРАВНЕНИЕ С ДРУГИ РЕСПИРАТОРНИ ИНФЕКЦИИ ИЛИ ПАНДЕМИИ?

Въз основа на наличните понастоящем данни процентът на хората, умиращи от COVID-19, е много по-нисък от докладите за заболеваемост от SARS, но по-висок от сезонния  доклад за грип. COVID-19 е по-широко разпространен от SARS.

5. ТРАНСПЛАНТИРАНИТЕ ПАЦИЕНТИ ИЗЛОЖЕНИ ЛИ СМЕ НА ПО-ГОЛЯМ РИСК ОТ ЗАРАЗЯВАНЕ С ВИРУСА?

Няма категорични данни дали инфекцията с COVID-19 е по-честа и/или по-често сериозна при трансплантирани, отколкото при здрави хора. Въпреки това, други вируси често причиняват по-сериозни заболявания при хора с подтисната имунна система, като трансплантирани пациенти. Поради тази причина е важно да се вземат предпазни мерки за предотвратяване на инфекцията.

Вирусът се предава главно чрез близък или директен контакт с човек, който има вируса. Смята се, че хората са по-заразни, когато имат симптоми, но някои хора могат да пренасят и предават вируса, дори ако нямат симптоми или са само леко болни. Възможно е да се заразите с вируса от повърхност, до която се е докоснал заразен човек. Вероятно преди това той е пипал носа, устата или очите си без да измие ръцете си, преди да пипа повърхности като дръжки на вратите, маси, бутони на асансьори, на тоалетни казанчета и др.

Вероятността от инфекция зависи от това дали има заразени индивиди в средата, където се намира трансплантирания пациент.

6. КАКВО ДА ПРАВЯ, АКО ЧЛЕН НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО СЕ ВЪРНЕ ОТ РИСКОВА ЗОНА С СОVID-19?

Най-добре е да се избягва контакт в продължение на 14 дни с хора, завърнали се от район с висок риск, където биха могли да бъдат изложени на COVID-19. Ако човекът остане здрав след 14 дни, контактът може да продължи.

7. КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ, АКО ИМАМ СИМПНОМИ НА ГРИП/РЕСПИРАТОРНИ СИМПОТМИ?

Има много различни причини, които могат да причинят температура, кашлица, задух и грипоподобни симптоми. Ако обаче имате симптомите, изброени във въпрос 2, моля:

Информирайте личния си лекар или се свържете с денонощната гореща линия 112.

Носете маска, когато сте с други хора, за да избегнете предаването на инфекцията.

Не посещавайте болница, а се свържете с личния си лекар и той ще Ви съдейства за по-нататъшни стъпки.

8. КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ, АКО ЗНАМ, ЧЕ ЧЛЕН НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО Е С COVID-19?

Ако близък член на семейството или партньор е със съмнение или е диагностициран с COVID-19, трябва да избягвате всякакъв по-нататъшен контакт, защото сте трансплантиран. Трябва да се следите за симптоми и е препоръчително да се самоизолирате в продължение на 14 дни. Свържете се с личния си лекар, ако имате следните симптоми: температура, кашлица, задух, диария, гадене, повръщане, болки в корема.

Понастоящем няма одобрена ваксина или лекарство за предотвратяване или лечение на инфекцията, но клинични изпитвания продължават.

9. КАК МОГА ДА ПРОВЕРЯ ДАЛИ ИМАМ ИНФЕКЦИЯ С COVID-19?

Може да направите скринингът за COVID-19 в държавни или в частни лаборатории. Ако смятате, че имате COVID-19, обадете се на личния Ви лекар и той ще Ви съдейства за по-нататъшни изследвания, наблюдение и указания.

Към момента вече и в България има частни лаборатории, които предлагат възможност за тестване за коронавирус.

Специалистите се обединяват около мнението, че бързите тестове могат да помогнат за по-бързото идентифициране на заболелите, но при положителен бърз тест всеки трябва да се подложи и на PCR тест.

Следвайки процедурата, ако в частната  лаборатория тестът е бил положителен той се изпраща до Националната референтна лаборатория за потвърждение.

Хората, чиито тестове са положителни, биват поставяни под домашна карантина или ако състоянието  е по-сериозно – хоспитализирани.

10. БЕЗОПАСНО ЛИ Е ДА ПРАВЯ РУТИННИ ТЕСТОВЕ ИЛИ ДА ОТИДА НА ПЛАНИРАН ПРЕГЛЕД В БОЛНИЦАТА?

Рискът от инфекция с COVID-19 в болниците все още е малък. Здравните заведения оценяват пациентите за риска от COVID-19 и ако има подозрения, тези пациенти се изолират. Въпреки това, тъй като условията на работа в болницата могат да се променят постоянно в този момент е полезно предварително да проверите дали планираната ви визита е все още валидна. Ако вашето здравословно състояние позволява, може да помислите за отлагане на визитата си по-късна дата в центъра за проследяване.

Ако имате респираторни симптоми (например кашлица, задух) или повишена температура в деня на посещение в болница или поликлиника, моля, уведомете Вашия лекар преди да отидете, за да може екипът да предприеме адекватни мерки.

11. КАКВО МОГА ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА СЕ ПРЕДПАЗЯ ОТ ЗАРАЗЯВАНЕ С COVID-19?

Вие и хората около Вас е добре да спазвате следните препоръки:

• Ограничете преките си контакти с хора извън семейството.
• Носете маска на оживени места – няма нужда да откриваме топлата вода.
• Търсете обикновени маски – тези с висок фактор на филтрация не са за ежедневна употреба, а и през тях се диша трудно и няма да ги траете – през повечето време ще бъдете без маска. Масовото използване на обикновени маски има полза не само при директен контакт с някого – намалява се замърсяването на повърхности от секретите на носители на вируса.
• Носейки маска заразените пазят здравите…но това НЕ важи за маски с клапа за издишване!
• Маските за многократна употреба са далеч по-удачни. Могат да се изпират, изваряват или пръскат от външната страна със спирт. Най-простият начин за дезинфекция на маска от плат е да я намокрите, а след това изсушите с нагорещената ютия.
• Неочаквана за повечето, но много важна полза от маските – възпират ни от докосване на носа и устата.
• Дезинфекцирайте често ръцете си. Миенето с вода и сапун е напълно достатъчен вариант. Разтриването с разтвор на спиртна основа също.
• Има смисъл в това дръжките на вратите периодично да се почистват с дезинфектант или спирт. На обществени места ги отваряйте с лакът. Правете, същото, ако е възможно с всякакви бутони.
• Ако имате възрастни или болни роднини се постарайте да ги снабдявате с всички нужно, за да ограничите максимално контактите им извън дома. Като и Вие самите ограничете прекия контакт с тях.
• Няма специфична профилактика. Добре е да се приема витамини С, А и Е в умерени дози. Важно е пълноценното хранене, особено приема на достатъчно протеин. Няма нужда и от домашно запасяване с лекарства различни от тези, които бихте използвали за настинка.
• Мийте плодовете и зеленчуците, които консумиране сурови.
• Не влизайте с обувки в къщи.
• Правете лека гимнастика, кардио и лека физическа активност, според възможностите си.

12. АКО ЧАКАМ ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ, МОГА ЛИ ДА СЕ ЗАРАЗЯ С COVID-19 ОТ МОЯ ДОНОР?

Рискът от инфекция с COVID-19 чрез даряване на органи е много нисък. Живите донори не трябва да бъдат изложени на риск от заразяване с COVID-19 през последните 28 дни (пътуване до зона с висок риск или контакт с лице с положителен тест за COVID-19).

Препоръчва се донорът да бъде изследван и да бъде отрицателен тест на COVID-19.

Със Заповед на министъра на здравеопазването временно са преустановени трансплантациите в Република България.

13. КАКВО ДА ПРАВЯ, АКО СЕ РАЗБОЛЕЯ?

Посъветвайте се с личния или наблюдаващия Ви лекар. При тежко състояние се обадете на личния лекар, наблюдаващия Ви лекар или на телефон 112. Ако имате прогресиращи симптоми като задух и бърза уморяемост може да изискате приемане в болницата за допълнителни изследвания. Понастоящем няма одобрено лечение за COVID-19, но навсякъде в болниците в страната се прилагат работещите практики за лечение на вируса.

Най-добрият съвет остава:

• Останете вкъщи (избягвайте контакт с други хора);
• Бъдете добре хидратиран;
• Спазвайте хигиенните изисквания;
• Консултирайте се с личния си лекар преди да предприемете каквито и да е стъпки;

14. ОТ КЪДЕ МОГА ДА ПОЛУЧА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА COVID-19?

Често проверявайте за актуални предложения от следните организации, които работят усилено, за да поддържат актуална информация за разпространението на COVID-19, включително променящите се условия в нашата страна:

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО: www.mh.government.bg

ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕНТЪР ЗА КОНТРОЛ И ПРЕВЕНЦИЯ НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА (ECDC, EUROPEAN CENTRE FOR DISEASE PREVENTION AND CONTROL): www.ecdc.europa.eu

СВЕТОВНА ЗДРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ (WHO, World Health Organization): www.who.int

Какво е сърдечна трансплантация?

При трансплантация на сърце, вашето болно или увредено сърце се отстранява и се заменят със здраво сърце, което се дарява от друго тяло (наричано още трупен донор).

Кога за първи път се извърши трансплантация на сърце?

На 3 декември 1967 г. в операционна зала на клиниката „Гроте Шур“ в Кейптаун, ЮАР Кристиан Барнард Неедлинг извършва първата в света трансплантация на човешко сърце.

Професор Александър Чирков прави първата сърдечна трансплантация в Източна Европа в болница „Света Екатерина“ на 14 май 1986 г. Сърцето получава 12-годишно дете във финален стадий на вродена кардиомиопатия.

При кои сърдечни заболявания се извършва трансплантация на сърце?

Редица заболявания на сърдечно-съдовата система, особено в краен стадий, могат да станат причина и показание за извършване на сърдечна трансплантация, като най-често това са краен стадий на сърдечна недостатъчност, вродени пороци на сърцето, тежко засягане на различните структури на миокарда:

• Застойна сърдечна недостатъчност
• Кардиомиопатия
• Първична белодробна хипертония
• Сърдечна недостатъчност
• Дилатативна кардиомиопатия
• Други форми на белодробно сърце

Алтернативи на сърдечната трансплантация

• Широката употреба на β-рецепторни блокери, ACE инхибитори, AT-II блокери, алдостерон блокери, програма от упражнения, терапия за сърдечна ресинхронизация и имплантиращи се дефибрилатори имат благоприятно въздействие върху прогнозата на пациенти със сърдечна недостатъчност
• Сърдечната трансплантация при пациенти в листата на чакащи, хоспитализирани заради остра декомпенсирана сърдечна недостатъчност се увеличава. Използването на вентрикулни устройства за подпомагане (VAD) съдействат на тези силно влошаващи се пациенти да дочакат сърдечната трансплантация.

Преди насочването за сърдечна трансплантация вашият лекуващ лекар трябва да оцени следното:

• Дали имате заболяване, което ще се повлияе благоприятно от трансплантация
• Дали не можете да се възползвате от други опции за лечение, които са по-малко агресивни
• Дали сте в достатъчно добро здравословно състояние, за да преминете хирургичната интервенция и посттрансплантационното лечение
• Дали сте готови да се откажете от пушенето, ако пушите
• Дали сте готови да следвате медицинските насоки за поддържане на добро здравословно състояние и нормално тегло преди трансплантацията

Контраиндикации за сърдечна трансплантация

Сърдечна трансплантация не може да бъде извършена при:

• Наличие на системни органни заболявания
• Остри инфекции
• Някои хронични инфекции, включително при ХИВ позитивни пациенти
• Бъбречно, белодробно или чернодробно заболяване
• Тежка белодробна хипертония
• Дългогодишен захарен диабет тип 1 (инсулинозависим)
• Съдови заболявания
• Тромбоемболизъм
• Заболяване, водещо до скъсяване продължителността на живот
• Тежка степен на малнутриция, кахексия
• Различни зависимости (към алкохол, наркотици, тютюнопушене) и нежелание или неспособност за справяне с тях
• Напреднала възраст, представляваща рисков фактор за оптималното възстановяване след операцията

Съпътстващите заболявания имат важно влияние върху решението за приемане за трансплантация и трябва да бъдат изследвани при всеки пациент. Всички съпътстващи заболявания, които влияят негативно върху прогнозата след трансплантацията, трябва да бъдат оценявани индивидуално. 

Подготовка за трансплантация

• Поддържането или дори подобряването на вашето състояние през този период на чакане е жизненоважно.
• Упражнявайте се според препоръките на вашия наблюдаващ лекар. Продължаването на активността, ако това е възможно, ще подобри вашата гъвкавост и издръжливост и може да съкрати времето за възстановяване след трансплантацията.
• Консултирайте се с основния си лекар или екипа, който ще извърши трансплантация за периодични прегледи.
• Налични са консултации, които да помогнат да се справите с този стресов и емоционален период за пациентите и техните семейства.
• Следвайте, указанията за диета и схемата за рехабилитация, препоръчани от вашия наблюдаващ лекар. Това ще ви помогне да се преборите с умората и други здравословни проблеми, които може да са свързани с конкретното сърдечно заболяване.

Пациентите, чакащи за сърдечна трансплантация трябва да се въздържат изцяло от:

• Постоянна употреба на алкохол
• Използване на непозволени лекарства
• Лекарства, които задържат солта
• Нестероидни, противовъзпалителни лекарства

Грижи и режим след сърдечната трансплантация:

• Необходимо е стриктно спазване на определен хранителен режим, физическа активност, поддържане на добро здравословно състояние, контрол над други подлежащи заболявания, редовен мониторинг на сърдечно-съдовата функция.
• Включете се в програма за рехабилитация, където ще получите необходимите знания и умения за воденето на здравословен живот след операцията.
• Необходима е промяна в хранителния режим (изключване на пържени, мазни и вредни храни за намаляване на риска от развитие на атеросклероза, затлъстяване и други заболявания, увреждащи сърдечно-съдовата дейност), умерена, подходяща за здравословния статус физическа активност (обездвижването повишава риска от сърдечно-съдови инциденти), прием на изписаните лекарства.

Имунизации

• Пневмококи – на всеки пет години
• Противогрипна ваксина – всяка година
• Тетанус – всеки десет години
• Хепатит B – еднократно

Как да останем в добро здраве, докато сме в списъка за сърдечна трансплантация?

• Най-важното е да полагате необхидмите усилия, за са останете максимално здрави, физически и емоционално преди трансплантацията на сърце. Научете колкото е възможно повече за вашето заболяване, видовете изследвания, лекарства и както ви очаква по време и след трансплантацията. Колкото по-силен, по-здрав и по-подготвен сте в момента на трансплантация, толко по-бързо ще се възстановите.

Докато сте в списъка за сърдечна трансплантация, ТРЯБВА да се свържете с наблюдаващия ви лекар:

• При промяна на вашите текущи телефонни номера и адрес.
• Всякакви нови лекарства.
• Всяко заболяване или нужда от антибиотик.
• Всяко посещение в болница или в Бърза помощ.
• Всяка промяна в медицинското състояние.
• Всяко кръвопреливане.
• Планирани пътувания.
• Всякакви промени в здравноосигурителните ви права.
• Всяка ситуация или състояние, които могат да доведат до изгубване на правото за сърдечна трансплантация.

Опасност от инфекции:

• Избягвайте тесен контакт с болни и настинали хора.
• Не приемайте болни в дома си.
• По време на грипния сезон, избягвайте големите човешки маси (кино, търговски центрове и т.н.).
• Забрана за пиерсинг, татуировки или траен грим.
• Носете маска при всяко посещение в болница.

Изисквания към пациенти, включени в листа на чакащи за белодробна трансплантация
След включването Ви в листата на чакащите за белодробна трансплантация трябва да спазвате следните изисквания:

• Бъдете с включен телефон 24 часа.
• Информирайте (по телефон или е-mail) веднъж месечно за клиничното си състояние; в случай на липса на информация от Ваша страна може да бъдете изключен(а) от активната листа на чакащи.
• В случай на влошаване на общото състояние и/или новопоявили се симптоми съобщете незабавно на клиничния център, в който е извършена оценката и сте включен(а) в листата на чакащи.
• Информирайте при евентуална хоспитализация или пътуване извън мястото, където живеете.

В допълнение:

• На всеки три месеца :
• Доклад от наблюдаващ лекар с настоящото лечение и актуални лабораторни изследвания
• Информация за Вашето телесно тегло и снимка от кръста нагоре
• Кръвно-газов анализ
• На всеки шест месеца:
• Ехография на гръден кош с включен sPAP
• Рентгенова снимка на бял дроб

Изключване  от листата  на чакащи

• Възможно е кандидатите да бъдат изключени от листата на чакащите за трансплантация в случай на влошаване на здравословното състояние, което би попречило за извършване на трансплантация или значително подобрение на белодробната болест.
• При установяване на зависимост към тютюнопушене, алкохол или наркотични вещества пациентите могат да бъдат изключени автоматично от листата  на чакащи. По време на изпитателния период от шест месеца се изисква въздържание през целия период. Кандидатите за трансплантация се връщат в листата на чакащите, когато отговорят на тези изисквания. В случай на рецидив, отново се изключват от листата на чакащите.

Подготовка за трансплантация

• Поддържането или подобряването на вашето състояние през този период на изчакване е жизненоважно.
• Упражнявайте се според препоръките на вашия  наблюдаващ лекар. Поддържането на активността, ако това е възможно, ще подобри вашата гъвкавост и издръжливост и може да съкрати времето за възстановяване след трансплантацията.
• Консултирайте се с основния лекар или екипа, който ще извърши трансплантация за периодични прегледи.
• Консултирайте се с психолог, който би помогнал да се справите с този стресов и емоционален период за Вас и Вашето семейство.
• Следвайте указанията за диета и схемата за рехабилитация, препоръчани от вашия наблюдаващ лекар. Това ще ви помогне да се преборите с умората и други здравословни проблеми, които може да са свързани с конкретното белодробно заболяване.

Имунизации

• Пневмококова ваксина – на всеки пет години
• Противогрипна ваксина – всяка година
• Тетанус – всеки десет години
• Хепатит B  – еднократно
• Варицела –  за неимунизираните пациенти е задължителна

Хранителен режим

• С развитието на белодробното заболяване, затрудненията в дишането нарастват десет до двадесет пъти в сравнение с тези при човек с нормална белодробна функция. В напредналите стадии на белодробни заболявания се засяга както енергийния баланс, така и протеиновия баланс. Клинични проучвания сочат, че при хората с напреднал стадий на  белодробни заболявания ежедневните дейности  стават все по-трудни. Обичайно при такива случаи се наблюдава намалена функция на белите дробове, затруднено дишане и намаляване на апетита. В някои случаи храненето изисква повишена нужда от кислород, поради което диетичният режим трябва да е съобразен с телесното тегло и с повишените белтъчни и енергийни нужди на пациента.
• Научете се да разпознавате добре симптомите, които пречат на храненето като задух, гадене, повръщане и усещане за изпълване на стомаха.
• В храната трябва да присъстват достатъчно калории и протеини, за да се поддържа здравословно телесно тегло.
• Следвайте здравословна диета за отслабване, ако е необходимо, при наднормено тегло.
• Внимавайте за непланирана загуба на тегло.
• Избягвайте хранене два часа преди лягане, ако имате гастроезофагеален рефлукс.
• Ако е предписано, използвайте допълнително кислород по време на хранене.

Ако сте получили инструкции да отслабнете, се препоръчва следното:

• Увеличете ежедневната си активност, тъй като това спомага за намаляване на телесните мазнини и подобрява мускулната ви маса.
• Използвайте съдове с по-малки размери за сервиране.
• Яжте пет до седем порции пресни плодове или зеленчуци всеки ден.
• Хранете се само във Вашата кухня.
• Не се разсейвате по време на хранене, защото мозъкът ви трудно ще регистрира засищане от храната. Това може да доведе до преяждане. Докато се храните не четете книга или вестник, не гледайте телевизия, не говорете по телефона, не използайте компютър или таблет.
• Ястията в ресторанта често са в големи порциии и съдържат повече калории и мазнини отколкото ястия, приготвени у дома.
• Избягвайте всички храни, пържени в мазнини.
• Избягвайте да пиете газирани напитки.

Ако сте инструктирани да повишите телесното си тегло, следните предложения ще ви помогнат:

• Пийте висококалорични напитки с високо съдържание на протеини – млечни шейкове, пълномаслено мляко, ароматизирано мляко, хранителни продукти, обогатени с мляко (една супена лъжица обезмаслено мляко на прах се добавя към една чаша течно мляко).
• Изберете супи на базата на мляко или сметана вместо супи на базата на бульон.
• Изберете храни с високо съдържание на калории.
• Добавете сметана, маргарин, масло, сос със сирене, зехтин или салатен дресинг към макароните или зеленчуците.
• Избягвайте диетичните храни.
• Изберете кисело мляко и извара, приготвени от пълномаслено или 2% мляко.
• Изберете храни с високо съдържание на протеини, като мляко, яйца, сирене, меса, ядки или боб.
• Използвайте пълномаслено мляко за пиене, готвене и печене.

За пациентите с муковисцидоза (кистична фиброза)  е задължителна среща с диетолог, който е специалист в изготвяне на подходящ хранителен режим.

Как да останете в добро здраве, докато сте в списъка за белодробна трансплантация?

Най-важното е да полагате необхидмите усилия, за са останете максимално здрави – физически и емоционално преди белодробната трансплантацията. Научете колкото е възможно повече за Вашето заболяване, необходимите изследвания, лечения и какво Ви очаква преди, по време на и след трансплантацията. Поддържането на оптимално физическо здраве и добрата информираност ще допринесат за по-бързото Ви възстановяване след белодробната транплантация.

Докато сте в списъка за белодробна трансплантация, ТРЯБВА да се свържете с наблюдаващия ви лекар:

• При промяна на вашите текущи телефонни номера и адрес;
• Всяка промяна в нуждата от кислород;
• Необходимостта от включване на нови лекарства;
• Всяко заболяване или нужда от антибиотик;
• Всяко посещение в болница или в център за спешна помощ;
• Всяка промяна в медицинското състояние;
• Всяко кръвопреливане;
• Планирани пътувания;
• Всякакви промени в здравноосигурителните ви права;
• Всяка ситуация или състояние, които могат да доведат до загуба на правото за белодрбона трансплантация.

Забрани, които трябва да следват чакащите за белодробна трансплантация:

Подари спецификата на различните белодробни болести е необходимо да се предпазвате от:

Плесен:

• Никакви стайни цветя, никакъв мухъл или плесен в дома (баня, кухня), никакви строителни или ремонтни дейности, никаква работа в градината, заради опасност от вдишване на плесенни спори (или само с използване на ръкавици и маска).

Домашни любимци:

• Избягвайте контакт с животински ексременти, както и контакт с бездомни животни. Не е препоръчително да имате птички и гризачи в жилището. Оставете някой друг да се грижи за домашните любимци.
• Не посещавайте обори.

Други бактерии:

• Никаква застояла вода в жилището, овлажнители за въздух, аквариуми или фонтани.

Опасност от инфекции:

• Избягвайте тесен контакт с болни и настинали хора.
• Не приемайте болни хора в дома си.
• По време на грипния сезон, избягвайте големите човешки маси (кино, търговски центрове и т.н.).
• Забрана за пиерсинг, татуировки или траен грим.
• Носете маска при всяко посещение в болница.

Кои пациенти не могат да бъдат включени в листа за белодробна трансплантация?

Някои от следните състояния са причина пациентите да не бъдат включени в листа за белодробна трансплантация:

• Активните пушачи не подлежат на оценяване за белодробна трансплантация. Кандидатите не трябва пушат активно най-малко шест месеца преди оценката за евентуална трансплантация (без никотинова дъвка, без никотинови лепенки, без тютюн за дъвчене, без електронни цигари, без устройства за нагряване, без марихуана или други продукти).
• Изминаване на по-малко от 150 m по време на шест минутен тест с вървене (използването на кислород е разрешено повреме на този тест).
• Белодробен карцином
• Оноклогично заболяване (в ремисия през последните пет години, с изключение на карцином на кожата)
• Активна инфекция
• Активен хепатит
• СПИН
• Телесно тегло – индекс на телесна маса над 32 или под 18 (http://www.bmi-calculator.net)
• Сърдечни, бъбречни или чернодробни болести в напреднал стадий
• Исхемична болест на сърцето в напреднал стадий
• Активна злоупотреба с алкохол или други вещества
• Психично заболяване или липса на социална подкрепа
• Активни системни увреждания при някои болести на съединителната тъкан или демиелинизация

• Какво представлява трансплантация на черен дроб?

Черният дроб изпълнява многобройни, с изключително важно значение функции за организма, само част от които включват синтез на протеини, участие в коагулационните процеси (в черния дроб се произвеждат редица ензими, протеини и други субстанции, които активно участват в процесите на кръвосъсирване), синтеза на жлъчни киселини, необходими за разграждането на редица субстанции, обезвреждане на лекарства, токсини и химикали и много други. Черният дроб притежава уникалната способност за регенерация и самовъзстановяване.

Трансплантация на органа е необходима при невъзвратимо, необратимо увреждане и липса на други алтернативни методи на лечение.

Решението се взима от екип от специалисти, като пациентът се включва в така наречената листа на чакащите. Всеки отделен пациент по определена схема в зависимост от тежестта на заболяването си и шансовете за поддържане на живота без трансплантация (определяне на необходимостта и важността на трансплантацията като лечебен метод) натрупва определен брой точки.

Системата е известна като MELD (model of end-stage liver disease), като точките се определят в зависимост от стойностите главно на три основни показателя:

• билирубин: показател за тежестта на жълтеницата;
• протромбиново време: показател за способността за кръвосъсирване;
• креатинин: показател за степента и тежестта на увреждане на бъбречната функция.

С помощта на специално разработена формула се изчислява степента на тежест на общото състояние при отделните пациенти, като лицата с по-висок MELD score са с предимство пред останалите и съответно заемат челните позиции в списъка на чакащите.

Листата на чакащите за трансплантация се подрежда освен по броя точки, натрупани по въпросната формула, също и според кръвната група (необходимо е съответствие).

Преди трансплантацията е необходимо извършване на тъканно типизиране с определяне съвместимостта между дарител и приемател по HLA и ABO системи, извършване на необходимите образни, лабораторни и инструментални изследвания за определяне на функционалната активност на отделните органи и системи (бял дроб, бъбреци, сърдечно-съдова система, черен дроб), тъй като е необходимо стабилизиране състоянието на пациента преди интервенцията за минимизиране на рисковете, свързани с нея.

• Кои са основните заболявания, които увреждат черния дроб и налагат неговата трансплантация?

Чернодробните заболявания са животозастрашаващи и затова не бива да се оставят да се развият, а трябва да се овладяват навреме. Самият черен дроб е орган, чиито функции са свързани с развитието на целия организъм. Но при силно влошаване на състоянието на пациента и степента на увреждане на черния дроб единственото лечение е трансплантация.

Основните заболявания, които увреждат черния дроб и налагат неговата трансплантация са: 

• свързани с алкохола чернодробни заболявания (ARLD);
• остра или подостра чернодробна недостатъчност;
• фиброза и цироза на черния дроб;
• хепаторенален синдром;
• хемохроматоза;
• вирусен хепатит;
• болест на Уилсън;
• остър хепатит В;
• хроничен вирусен хепатит без делта-агент;
• хроничен вирусен хепатит с делта-агент;
• хроничен вирусен хепатит, некласифициран другаде;
• автоимунен хепатит;
• асцит;
• разстройства на обмяната на желязото;
• разстройства на обмяната на медта;
• разстройства на обмяната на тирозина;
• синдром на Budd-Chiari;
• токсично увреждане на черния дроб;
• алкохолна болест на черния дроб;
• първична билиарна цироза;
• вторична билиарна цироза;
• чернодробна недостатъчност, неуточнена;
• хепатоцелуларен карцином.

• Подготовка за трансплантация

Докато реципиентът очаква да бъде трансплантиран с нов черен дроб, лекуващият лекар следи и контролира усложненията, породени от чернодробната недостатъчност, с цел стабилизиране и пригодност на пациента за трансплантация.

Крайната фаза на чернодробна недостатъчност е много рисково за пациента състояние, поради което при необходимост той може да бъде често хоспитализиран. Всяко едно отклонение в стойностите на черния дроб се актуализира съгласно системата MELD и това се отразява в общата информация за пациента в съответното лечебно заведение, към което той е пациент.

• Видове донорство при чернодробна трансплантация

• Трупно – органът е взет от починал човек в мозъчна смърт.
• Живо – при трансплантацията от жив донор се използва сегмент (част) от черен дроб на живо лице, обикновено роднина (въпреки че при черния дроб не се изисква имунологично съвпадение както при някои други органи). Тази процедура, разработена в края на 1980-те, съставлява почти 10% от трансплантациите през 2001 г., но процентът е намалял до около 4% през 2010. В началото приветствана като начин за драстично увеличаване на предлагането на черен дроб, тази процедура като че ли загуби популярността си поради риска от усложнения, включително и смърт на донора.

Присаждане на черен дроб или част от черен дроб може да се извършва на пациенти с терминална чернодробна недостатъчност, които не страдат от онкологични заболявания в краен стадий и други заболявания, които могат да компрометират резултата от трансплантацията.

• Най-често описваните рискове и нежелани реакции след извършването

на чернодробна трансплантация включват:

• реакция на отхвърляне на присадката: имунната система на гостоприемника възприема чуждия (от донора) черен дроб като враг и започва да го атакува, в резултат от което при липса на подходяща лекарствена терапия с имуносупресивни лекарства настъпва реакция на отхвърляне на органа, която може да протече изключително драматично. За намаляване на риска от възникване се прилага подходяща терапия след операцията с комбинация от имуносупресивни медикаменти, включително и кортикостероиди в подходяща доза и режим;

• кървене: рискът от сериозно кървене се изчислява средно на един до пет процента, като при трансплантацията на черен дроб при немалък брой от пациентите се наблюдава леко, краткотрайно кървене след интервенцията във връзка с анатомичните и физиологични особености на органа;

• инфекция: рискът от развитие на инфекция е свързан не с липсата на добра антисептична обработка и проникване на микроорганизми в оперативното поле (в съвременните условия това почти не се наблюдава), а с приема на имуносупресивни лекарства, които потискайки имунната система и намалявайки риска от отхвърляне на органа повишават риска от развитие на опортюнистични инфекции и/или тежко протичане при заразяване с банални бактериални или вирусни агенти, причинители на сезонни инфекции;

• нежелани реакции, свързани с употребата на имуносупресивни лекарства: лекарствата, потискащи имунната система повишават риска от развитие на хематологични нарушения (анемия, левкопения, тромбоцитопения), често водят до симптоми от страна на стомашно-чревния тракт (гадене, повръщане, диария, стомашен дискомфорт), развитие на банални инфекции, засилен косопад, метаболитни и ендокринни увреждания, неврологична симптоматика (по-рядко) и много други, поради което се прилагат по схема, определена като стандартна при отделните пациенти, най-често за период от шест месеца, след което се преминава (при добро общо състояние на пациента и възстановяване след операцията) към монотерапия (само с един медикамент).

• Основни препоръки за здравословен начин на живот и хранене след чернодробна трансплантация:

За намаляване на риска от възникване на нежеланите ефекти и рискове се препоръчва стриктно и продължително наблюдение на пациентите, като последните обикновено прекарват няколко дни (средно пет) в интензивно отделение, след което поне още толкова във вътрешно отделение за проследяване на показателите им, нормалното възстановяване и своевременно реагиране при първи признаци за нежелани ефекти от различно естество.

След изписване от болничното заведение пациентите стриктно се проследяват първоначално с по-висока честота, а след преминаване на шестия месец от процедурата – на всеки няколко месеца.

Много е важно да се подчертае, че здравословното състояние на пациента преди чернодробната трансплантация е от голямо значение за неговото по-бързо и пълно възстановяване след нея.

Трансплантацията на орган е свързана със задължителното прилагане на подходяща имуносупресивна терапия през целия живот. Това са определен вид медикаменти, т.нар. имуносупресори, които служат за потискане на  имунната система на реципиента и предотвратяват отхвърлянето на присадения орган, в случая на черен дроб. 

При нормализиране на общото състояние се преминава към монотерапия за минимизиране на рисковете от изява на странични реакции, свързани с потискането на имунната система.

• Здравословно хранене и физическа активност след чернодробна трансплантация:

Важно е последващата грижа за цялостното здравословно състояние на пациента, като последният е необходимо да се храни здравословно (намаляване приема на сол, мазнини, пържени и тестени храни), с подходяща двигателна активност и отказ от вредните навици (абсолютно е противопоказана консумацията на алкохол след трансплантацията, като допустимите количества се изчисляват на една бира, чаша вино или малко питие дневно, не по-често от три пъти в седмицата).

Някои основни правила при хранене

• Най-малко пет порции плодове и зеленчуци всеки ден;
• Избягване на грейпфрут и сок от грейпфрут поради ефекта им върху група имуносупресивни лекарства;
• Наличие на достатъчно фибри в ежедневното хранене;
• Избор на пълнозърнести храни;
• Нискомаслени или обезмаслени млечни продукти, необходими за поддържане на оптимални нива на калций и фосфор;
• Месо с ниско съдържание на мазнини, пилешко и риба;
• Достатъчен прием на вода и други течности всеки ден.

                                                 Физическа активност

Упражненията и физическата активност след чернодробна трансплантация е необходимо да бъдат част от вашето ежедневие, за да продължи подобряването на цялостното ви физическо и психическо здраве.

След трансплантацията всеки пациент трябва да се движи пеша колкото е възможно повече. В зависимост от физическото състояние на реципиента, физическата активност се увеличава през всеки изминал ден.

Ходене, колоездене, плуване, ниско интензивни тренировки и други физически дейности могат да бъдат част от здравословен и активен начин на живот след трансплантация. Но преди започване или промяна на следтрансплантационния режим на физически упражнения задължително трябва да се консултирате с вашия наблюдаващ лекар.

• Ваксиниране след трансплантация:
• Живи ваксини: Приорикс се прилага минимум 24 месеца след трансплантацията.
• Убити ваксини: минимум 12 месеца след трансплантацията.
• Хепатит А: Преди и след трансплантация за пътуващи до ендемични райони.
• Хепатит В: Преди и след трансплантация.

Какво е бъбречна трансплантация?

Основен метод на лечение при пациентите с ХБН (хронична бъбречна недостатъчност) е присаждане на бъбрек от донор на реципиент – трансплантация на бъбрек.

ХБН е медицинско състояние, при което бъбреците не успяват адекватно да филтрират отпадните продукти. Така опасни количества отпадни продукти се натрупват в кръвта и тялото, предизвиквайки уремия.

Хронична бъбречна недостатъчност може да бъде резултат от други заболявания като:

• злокачествена хипертония,
• инфекции,
• захарен диабет,
• фокална сегментна гломерулосклероза,
• поликистоза на бъбреците,
• заболявания в обмяната на веществата,

При пациенти с крайна фаза на бъбречна недостатъчност вариант за поддържане на жизнената функция е прилагането на бъбречна диализа или трансплантация на бъбрек.

Какво се прави преди трансплантация на бъбрек?

Първоначално се проследява цялостното състоянието на пациента и се преценя дали е удачно извършването на бъбречна трансплантация (контраиндикациите за извършване на операцията ще намерите по-надолу).

Следва намиране на подходящ донор и проследяване на неговия здравен статус. Когато не може да се намери подходящ жив донор, се чака за бъбрек от починал донор, което може да отнеме няколко години.

Бъбреците от жив и от трупен донор функционират еднакво добре. Недостатъкът на живото донорство е, че здрав човек трябва да премине през хирургична интервенция, за да бъде експлантиран здрав бъбрек.  На донора ще му е необходимо време за възстановяване преди да се върне към работата си и към други дейности.

За да получите бъбрек от трупен донор, трябва да бъдете включени в Листата на чакащи, веднага след като Ви оценят като подходящ за трансплантация.  Може да отнеме години, за да се появи възможност да Ви бъде предложен подходящ бъбрек от трупен донор.  През времето от включването в листата, докато се появи подходящ донор, Вие вероятно ще бъдете на някакъв вид диализа.

Да получите трансплантация преди да е необходимо да започвате диализа се нарича превантивна трансплантация.  Тя позволява да избегнете диализата изцяло. Да Ви бъде направена трансплантация не дълго след като имате бъбречна недостатъчност, но все пак след известно време на диализа, се нарича ранна трансплантация. И двата вида имат предимства.  Някои изследвания показват, че превантивната или ранна трансплантация, с малко или никакво време на диализа, могат да доведат до по-добро здраве в дългосрочен план. Това може да Ви позволи да продължите да работите, да Ви спести време и пари и да Ви осигури по-добро качество на живот.  

За трансплантацията на бъбрек е необходимо:

• Болният да не е засегнат от най-честите усложнения на дългогодишната бъбречна диализа като хипертония, анемия, развитие на белодробно сърце и др.;
• Да има пълно съответствие между донор и реципиент по отношение на кръвногрупова принадлежност и по антигените на HLA системата;
• Донорът на бъбрека да не е болен от туберкулоза, СПИН, сифилис, хепатит А, Б, Ц, Д, Е, автоимунни заболявания (колагенози, лупус, склеродермия), сепсис, малария, херпес, салмонелоза, трихинелоза и други заболявания;
• Донорският бъбрек трябва да е здрав и със запазена функция.

Донори на бъбрек могат да бъдат:

• живи лица, който са роднини на болния – брат, сестра, низходящ на пациента;
• живи лица, който не са роднини на болния – съпруг/а;
• починал донор – човек, изпаднал в мозъчна смърт, който няма хронично бъбречно заболяване.

Достатъчно е да се извърши трансплантация само на един здрав бъбрек, който може напълно да заеме ролята и на двата болни бъбрека.

В съответствие с действащия българския Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки жив донор на бъбрек може да бъде съпруг/съпруга, брат/сестра, син/дъщеря, родител или роднина до четвърта степен по съребрена линия.

Противопоказания за извършване на бъбречна трансплантация са:

• сърдечно-съдова недостатъчност;

• чернодробно заболяване;
• туберкулоза;
• белодробна недостатъчност;
• затлъстяване втора и трета степен;
• ХИВ носителство;
• васкулити;
• лимфанденити.

Следоперативен период при трансплантация на бъбрек:

След успешна трансплантация новият бъбрек филтрира кръвта, така че пациентът вече няма нужда от диализа. За да се предотврати отхвърлянето на донорския бъбрек се предписват имуносупресори – медикаменти, които потискат имунната система на реципиента, за да не атакува трансплантирания орган.

Престоят в болница е около една седмица (до 10 дни), през което време се следи внимателно състоянието на пациента. Медицинският екип наблюдава дали бъбрекът е приет от организма на пациента, дали има признаци на усложнения, как се възстановява раната, правят се изследвания на отделената урина.

Следват чести прегледи по график в продължение на няколко седмици.

От голямо значение е и диетата. Препоръчва се приемът на червени боровинки, зеле, червени чушки, ябълки, лук, чесън, карфиол, малини, ягоди, череши, червено грозде, яйчен белтък, риба и зехтин. Желателно е да не се прекалява с течностите и белтъчните храни, ограничава се също приемът на сол, калий, фосфор и други електролити.

Най-общо казано, реципиентите, чакащи за трансплантация трябва да са на здравословна диета (малко мазнини и малко сол).  Ако имате диабет или други здравни проблеми,  ще имате още ограничения и диетолог може да Ви помогне да планирате ястията, които са подходящи за вас.

След бъбречна трансплантация на болния се забранява консумацията на грейпфрут, нар и зелен чай. Активните субстанции, които се съдържат в тези хранителни продукти си взаимодействат с имуносупресивните медикаменти, като водят до увеличаване на концентрацията им в кръвта и проява на токсичност.

Имунизации

• Пневмококи – на всеки пет години;
• Противогрипна ваксина – всяка година;
• Тетанус – всеки десет години;
• Хепатит B – еднократно.

Докато сте в списъка за бъбречна трансплантация, ТРЯБВА да се свържете с наблюдаващия Ви лекар при:

• Промяна на Вашите текущи телефонни номера и адрес;
• Всякакви нови лекарства;
• Всяко заболяване или нужда от антибиотик;
• Всяко посещение в болница или в Бърза помощ;
• Всяка промяна в медицинското състояние;
• Всяко кръвопреливане;
• Планирани пътувания;
• Всякакви промени в здравноосигурителните Ви права;
• Всяка ситуация или състояние, които могат да доведат до отлагането на бъбречната трансплантация.

Опасност от инфекции:

• Избягвайте тесен контакт с болни и настинали хора;
• Не приемайте болни в дома си;
• По време на грипния сезон, избягвайте големите човешки маси (кино, търговски центрове и т.н.);
• Забрана за пиерсинг, татуировки или траен грим;
• Носете маска при всяко посещение в болница.