Директивата е вид нормативен акт, приет от институции на Европейския съюз. Заедно с регламентите и препоръките, директивите са част от европейското законодателство.
За разлика от регламента, който се прилага изцяло и директно, директивата определя цели, които да се постигнат от страните членки в определен срок. Този срок позволява на националните правителства да адаптират местното законодателство към новата регламентация.
Транспонирането и приложението не предвиждат само формалното приемане на акта, а всички мерки, които подпомагат ефективното прилагане на директивата в националните законодателства на страните членки (информация, подготовка, стимулиране, изработване на административни, граждански, наказателни и др. актове). Европейския съюз, следствие на договори, в юридически смисъл не изработва закони и неговите актове имат юридическа стойност, само след като са транспонирани и въведени в националните законодателства. Директивите могат да посочват и детайлни правила, разработени, за да бъдат транспонирани в националното законодателство.
Член 288 от Договора за функциониране на ЕС разпорежда „…директивата свързва всяка държава членка, за която се отнася, да постигне определени резултати, оставяйки на националните институции избора на формата и средствата…”. Приетите от Съвета или Комисията директиви се публикуват в Официалния вестник на ЕС.